SexWell Библиотека

Депресията е болест, категорична е Световната Здравна Организация. На всичкото отгоре мъжете са по-склонни да минат на галоп от мълчаливата подтиснатост до самоубийството. Жените оцеляват по трасето, защото по-дълго циклят в някоя от фазите й. Това пък го установили някакви учени от Калифорнийския университет. Но стига сме гледали в чуждите дворове. Важното е, че в нашия вече няма с кого да общуваш, без да те залее с негативизма на собствените си комплекси, без да ти каже, че всичко сиеебаломайката и няма смисъл да опитваш да го подобряваш. Че всички са мега зле. Особено жените. Че всички са малоумни. Особено мъжете.

Стой си сам, копеле, измисляй си шизофренични светове, та поне малко от малко да живнеш, да се самонахъсаш. Но, навън, пич, гледай да не се застояваш много с нещастниците, `щот само ще ти скъсат нервите с няк`ва тотална неадекватност в стил 7-ми клас.

Защо така?

Синдромът на отчуждението и самотата е точно това – хора, които циркулират в един собствен, затворен, личен кръг, правят преценки за света само от гледна точка на въображаемия си свят. И когато се сблъскат с друго голямо въобразено лично пространство, между тези двама души настъпва сблъсък. Чисто математически не могат да намерят допирни точки. Така постепенно оставаш с много малък кръг от близки. Типично за мъжете с депресия е, че жените бързо се разбягват от тях. Ако не е женен или е разведен, се втурва да отмъщава на всяка жена, която направи опит да се доближи до него като защита на собствения си измислен свят.  Ако има късмет да е женен, в крайната фаза само собствената му женица клета, някак го изтърпява докато той седи, проклина света и порка. Така положението много бързо става военно, но тези хора, дори нямат  енергия за водене на война

ОК. Няма мир, въпреки че не ми е много ясна войната

Откъде идва усещането за война? Младите хора в момента растат в  емоционално съсипани семейства, в които не е имало истинска близост и те не са се научили да отработват емоциите. Това е поколението, на което са му задоволявани базовите потребности – да има да яде, да го облекат, да отиде на училище, да не го пребият на улицата и да го чуваме детето дали е живо и здраво. И в един момент то става умело в справянето с базовите си потребности.

Обаче не е преодоляло най-важната от така наречените „възрастови кризи“ – криза на идентификацията в юношеството. Тогава най-важното за теб е да попаднеш в група с ясни правила. Затова децата, израснали в налудни и неясни семейства много често попадат в групи на скинари, метъли и т.н. Дори групата да е крайно разрушителна, те се успокояват от яснотата какво се случва.

В същото време има и друго правило – когато ти не си преодолял една криза, примерно на идентификацията, попадайки във връзрастта на зрелостта, когато трябва да имаш семейство, деца и да се справиш социално, ти още си носиш минуса по отношение на собествената си идентификация. И при всяка емоционална трудност, регресираш на старата криза, която не си преодолял. Защото си нямаш нищо друго, на което да стъпиш. В момента просто има епидемия от едни нещастни и объркани жени и от друга страна – едни нещастни объркани мъже. И двете групи по своему са съвсем нормални, интелигентни и способни да оцеляват, но напълно неспособни да водят зрял емоционален живот. Всичко идва от тотално обърканото поколение на родителите. Тяхното мото беше да не се набиваш на очи. Тогава така се оцеляваше. Само че децата им живеят в среда на изострено конкурентно поведение, в среда, в която трябва да бъдеш ярка индивидуалност. Ти можеш да се научиш да бъдеш индивидуалност и сам, но емоционалната зрялост се култивира в партньорство с друг човек. И крайният продукт е хора със силни стратегии за справяне, защото на всичкото отгоре са си ги извоювали сами, но в същото време с пълна емоционална инфантилност и регресия. Когато едното е недоразвито, другото е като мускули на културист със слаби кости, който напомпва мускулите и после се чуди защо рухва като планина.

Така се появиха жените, които стискат зъби, отиват на работа, не се оплакват, развиват се в кариерата. Те са като едни войни, но в емоционално отношение – коне с капаци. Знаят, че емоциите ще им донесат страдание, а то ще им навреди на конкурентното оцеляване и гледат да не се занимават с тях.

Същото се случва с мъжете. Огромна част от тях са отгледани от жени. Като ни най-малко нямам предвид разведените семейства. Просто мъжът не е  имал възможност да има водеща роля или защото се е алкохолизирал и рухнал поради несправяне, или защото е влагал цялата си енергия, за да се справи с укрепване на социалния си статус. И в двата случая жената е изнасяла всичко. Мъжът не е имал време и психични сили да се занимава с емоциите към съпругата си. Съвсем логично младите мъже, отгледани в тези семейства, също нямат представа за адекватно мъжко поведение. Те или са дисциплинирани, или лигавени от Жени (ако включим и бабите). А когато една жена сама гледа децата си, това не й дава възможност да е многополюсна в поведението си. Или е много строга и той развива страх от жените и подчиняемост или глези, за да го спечели и да не й създава проблеми. Затова тези мъже търсят предимно такъв краен тип жена. По този начин се наложиха едни крайно разрушителни за психиката междуполови взаимоотношения – да завземем другия като на война или да регресираме и да чакаме той да ни завладее. С подобна стратегия никой не може да опознае другото същество реално, а ако не го опознаеш, не можеш да споделяш заедно с него отговорности, което е същинския смисъл на партньорството.

Същото се случва и в браковете, създадени на принципа на най-малкото съпротивление, с партньори, които за теб са „емоционално безопасни“. Тя се мобилизира в посока на своите задължения и не разчита на мъжа, гледа да няма проблеми с него – да не пие, да не харчи парите и някакси да си свърши неговите задължения. Той също се мобилизира и внимава да не влезе надълбоко в емоционални контакти извън дома, само някакви бързи чукания от време на време. Не допуска и близост със сексуалните си обекти, защото усеща, че това може да разруши крехкия му баланс да се справя. И макар тези хора да споделят някакви домашни задължения, в крайна сметка си нямат доверие. А когато нямаш доверие на другото същество, започваш да пренатягаш самоконтрола. Когато правим личностни профили и видя или крайно изпуснат, или крайно затегнат самоконтрол, знам, че този човек няма базово доверие, няма споделяне, няма партниране. Той или е сам Войн, или марионетка (онзи тип жена, която живее на принципа на най-малкото съпротивление – който я хване, може да я чука, стига да я води през живота и да й решава проблемите). И в двата случая хормоните на удоволствието в тялото рязко намаляват или когато ги има, се изливат рязко и човек започва да живее само в крайни състояния, които са вредни и рушат имунната система.

Единствената стратегия за справяне на тези млади хора с емоциите, са социалните стратегии, защото те само тях познават. Само че не става така, то е все едно да искаш да ходиш с очите си, или със слуха си. Но като не го знаеш, като не си го виждал в семейството си, започваш да го мислиш и претоварваш мозъка си. И мозъкът престава да спи, за да мисли. Става дисбаланс, натрупва се чудовищно напрежение, на което не му е там мястото и Пук, аневризъм. Вече има инфаркти при 27-годишни мъже. Влюбва се, тръгва към обекта на любовта си директно със социални стратегии и след няколко провала, бам, аневризъмчето и го няма готиното момче. Защото той е учен да подтиска. И никой не го е научил на думичките, с които да го изрази. В кабинета ги уча на думички, както се учи азбука с първокласник, а почти 90% от болестите днес са психосоматични

Жените страдат от депресия четири пъти повече, но мъжете с депресия се самоубват 10 пъти повече от жените в това състояние

Това е нормално, защото жените много дрънкат, могат да говорят непрекъснато. И досега депресията основно се квалифицира описателно и тъй като жената е по-емоционална, повече споделя, по-често се взира в тези симптоми. Затова по-често оценява състоянието си като критично. За сметка на това мъжът е конструктивен като мислене и не забелязва тези детайли от пейзажа, докато не започнат да му пречат на социалното справяне. Той просто разбира в по-късна фаза, че е в депресия. А крайният изход от депресията е  самоубийство. Те най-често разбират, че са в това състояние на самия финал. Жената като разбере по-раничко, започва да кълве лексотанчета, започва да попийва, удря един секс с комшията и се измъква от депресията. Тя пак може да си цикли с години на една и съща криза, но поне не се самоубива.

От друга страна, женените мъже по-рядко стигат крайната фаза, защото дори да не му е много емоционално близка, тя ще забележи ранния етап на депресията му и ще му помогне, дори мотивът й да е свързан с опасността от сриване на социалния му статус. Нещо повече – за нея често подобна криза е шанс да преодолее стара криза на доверието между тях двамата. Така че, ако е адекватна, тя би схванала, че това е нова възможност да установи близост с него, да станат екип, който си има доверие

Ползи от мирните преговори

Човешкото същество, за да се придвижи през целия си жизнен път,  има така наречените стратегии за справяне. Те са свързани с активност във формална среда – работа и хора, които имат организирани отношения и активност в неформална среда – близкият кръг на неформалното общуване. Обикновено, когато допуснеш друг човек до себе си и започнете да споделяте отговорности, изведнъж, благодарение на доверието в него, започваш да ползваш вместо пет, десет стратегии за справяне. По този начин и чувството ти на  доверие към партньора и увереността ти по отношение на онова, с което имаш да се справяш във външния свят расте. Тогава имаш и спокойствието, че в периоди на прекъсване на външната ти активност, образно казано, има кой да кара влака. Само така имаш балансирано натоварване и почивка и по-лесно се справяш с всичко в целия житейски алгоритъм. А от гледна точка на здравето, хормоните на удоволствието са в най-добрите си нива и имунната ти система е в най-добрата си форма.

Точно толкова просто е, макар да звучи too good to be true

Депресията е болест, категорична е Световната Здравна Организация. На всичкото отгоре мъжете са по-склонни да минат на галоп от мълчаливата подтиснатост до самоубийството. Жените оцеляват по трасето, защото по-дълго циклят в някоя от фазите й. Това пък го установили някакви учени от Калифорнийския университет. Но стига сме гледали в чуждите дворове. Важното е, че в нашия вече няма с кого да общуваш, без да те залее с негативизма на собствените си комплекси, без да ти каже, че всичко сиеебаломайката и няма смисъл да опитваш да го подобряваш. Че всички са мега зле. Особено жените. Че всички са малоумни. Особено мъжете.

Стой си сам, копеле, измисляй си шизофренични светове, та поне малко от малко да живнеш, да се самонахъсаш. Но, навън, пич, гледай да не се застояваш много с нещастниците, `щот само ще ти скъсат нервите с няк`ва тотална неадекватност в стил 7-ми клас.

Синдромът на отчуждението и самотата е точно това – хора, които циркулират в един собствен, затворен, личен кръг, правят преценки за света само от гледна точка на въображаемия си свят. И когато се сблъскат с друго голямо въобразено лично пространство, между тези двама души настъпва сблъсък. Чисто математически не могат да намерят допирни точки. Така постепенно оставаш с много малък кръг от близки. Типично за мъжете с депресия е, че жените бързо се разбягват от тях. Ако не е женен или е разведен, се втурва да отмъщава на всяка жена, която направи опит да се доближи до него като защита на собствения си измислен свят.  Ако има късмет да е женен, в крайната фаза само собствената му женица клета, някак го изтърпява докато той седи, проклина света и порка. Така положението много бързо става военно, но тези хора, дори нямат  енергия за водене на война.

Откъде идва усещането за война? Младите хора в момента растат в  емоционално съсипани семейства, в които не е имало истинска близост и те не са се научили да отработват емоциите. Това е поколението, на което са му задоволявани базовите потребности – да има да яде, да го облекат, да отиде на училище, да не го пребият на улицата и да го чуваме детето дали е живо и здраво. И в един момент то става умело в справянето с базовите си потребности.

Обаче не е преодоляло най-важната от така наречените „възрастови кризи“ – криза на идентификацията в юношеството. Тогава най-важното за теб е да попаднеш в група с ясни правила. Затова децата, израснали в налудни и неясни семейства много често попадат в групи на скинари, метъли и т.н. Дори групата да е крайно разрушителна, те се успокояват от яснотата какво се случва.

В същото време има и друго правило – когато ти не си преодолял една криза, примерно на идентификацията, попадайки във връзрастта на зрелостта, когато трябва да имаш семейство, деца и да се справиш социално, ти още си носиш минуса по отношение на собествената си идентификация. И при всяка емоционална трудност, регресираш на старата криза, която не си преодолял. Защото си нямаш нищо друго, на което да стъпиш. В момента просто има епидемия от едни нещастни и объркани жени и от друга страна – едни нещастни объркани мъже. И двете групи по своему са съвсем нормални, интелигентни и способни да оцеляват, но напълно неспособни да водят зрял емоционален живот. Всичко идва от тотално обърканото поколение на родителите. Тяхното мото беше да не се набиваш на очи. Тогава така се оцеляваше. Само че децата им живеят в среда на изострено конкурентно поведение, в среда, в която трябва да бъдеш ярка индивидуалност.

Ти можеш да се научиш да бъдеш индивидуалност и сам, но емоционалната зрялост се култивира в партньорство с друг човек. И крайният продукт е хора със силни стратегии за справяне, защото на всичкото отгоре са си ги извоювали сами, но в същото време с пълна емоционална инфантилност и регресия. Когато едното е недоразвито, другото е като мускули на културист със слаби кости, който напомпва мускулите и после се чуди защо рухва като планина.

Така се появиха жените, които стискат зъби, отиват на работа, не се оплакват, развиват се в кариерата. Те са като едни войни, но в емоционално отношение – коне с капаци. Знаят, че емоциите ще им донесат страдание, а то ще им навреди на конкурентното оцеляване и гледат да не се занимават с тях.

Същото се случва с мъжете. Огромна част от тях са отгледани от жени. Като ни най-малко нямам предвид разведените семейства. Просто мъжът не е  имал възможност да има водеща роля или защото се е алкохолизирал и рухнал поради несправяне, или защото е влагал цялата си енергия, за да се справи с укрепване на социалния си статус. И в двата случая жената е изнасяла всичко. Мъжът не е имал време и психични сили да се занимава с емоциите към съпругата си. Съвсем логично младите мъже, отгледани в тези семейства, също нямат представа за адекватно мъжко поведение. Те или са дисциплинирани, или лигавени от Жени (ако включим и бабите). А когато една жена сама гледа децата си, това не й дава възможност да е многополюсна в поведението си. Или е много строга и той развива страх от жените и подчиняемост или глези, за да го спечели и да не й създава проблеми. Затова тези мъже търсят предимно такъв краен тип жена. По този начин се наложиха едни крайно разрушителни за психиката междуполови взаимоотношения – да завземем другия като на война или да регресираме и да чакаме той да ни завладее. С подобна стратегия никой не може да опознае другото същество реално, а ако не го опознаеш, не можеш да споделяш заедно с него отговорности, което е същинския смисъл на партньорството.

Същото се случва и в браковете, създадени на принципа на най-малкото съпротивление, с партньори, които за теб са „емоционално безопасни“. Тя се мобилизира в посока на своите задължения и не разчита на мъжа, гледа да няма проблеми с него – да не пие, да не харчи парите и някакси да си свърши неговите задължения. Той също се мобилизира и внимава да не влезе надълбоко в емоционални контакти извън дома, само някакви бързи чукания от време на време. Не допуска и близост със сексуалните си обекти, защото усеща, че това може да разруши крехкия му баланс да се справя. И макар тези хора да споделят някакви домашни задължения, в крайна сметка си нямат доверие. А когато нямаш доверие на другото същество, започваш да пренатягаш самоконтрола. Когато правим личностни профили и видя или крайно изпуснат, или крайно затегнат самоконтрол, знам, че този човек няма базово доверие, няма споделяне, няма партниране. Той или е сам Войн, или марионетка (онзи тип жена, която живее на принципа на най-малкото съпротивление – който я хване, може да я чука, стига да я води през живота и да й решава проблемите). И в двата случая хормоните на удоволствието в тялото рязко намаляват или когато ги има, се изливат рязко и човек започва да живее само в крайни състояния, които са вредни и рушат имунната система.

Единствената стратегия за справяне на тези млади хора с емоциите, са социалните стратегии, защото те само тях познават. Само че не става така, то е все едно да искаш да ходиш с очите си, или със слуха си. Но като не го знаеш, като не си го виждал в семейството си, започваш да го мислиш и претоварваш мозъка си. И мозъкът престава да спи, за да мисли. Става дисбаланс, натрупва се чудовищно напрежение, на което не му е там мястото и Пук, аневризъм. Вече има инфаркти при 27-годишни мъже. Влюбва се, тръгва към обекта на любовта си директно със социални стратегии и след няколко провала, бам, аневризъмчето и го няма готиното момче. Защото той е учен да подтиска. И никой не го е научил на думичките, с които да го изрази. В кабинета ги уча на думички, както се учи азбука с първокласник, а почти 90% от болестите днес са психосоматични

Това е нормално, защото жените много дрънкат, могат да говорят непрекъснато. И досега депресията основно се квалифицира описателно и тъй като жената е по-емоционална, повече споделя, по-често се взира в тези симптоми. Затова по-често оценява състоянието си като критично. За сметка на това мъжът е конструктивен като мислене и не забелязва тези детайли от пейзажа, докато не започнат да му пречат на социалното справяне. Той просто разбира в по-късна фаза, че е в депресия. А крайният изход от депресията е  самоубийство. Те най-често разбират, че са в това състояние на самия финал. Жената като разбере по-раничко, започва да кълве лексотанчета, започва да попийва, удря един секс с комшията и се измъква от депресията. Тя пак може да си цикли с години на една и съща криза, но поне не се самоубива.

От друга страна, женените мъже по-рядко стигат крайната фаза, защото дори да не му е много емоционално близка, тя ще забележи ранния етап на депресията му и ще му помогне, дори мотивът й да е свързан с опасността от сриване на социалния му статус. Нещо повече – за нея често подобна криза е шанс да преодолее стара криза на доверието между тях двамата. Така че, ако е адекватна, тя би схванала, че това е нова възможност да установи близост с него, да станат екип, който си има доверие

Човешкото същество, за да се придвижи през целия си жизнен път,  има така наречените стратегии за справяне. Те са свързани с активност във формална среда – работа и хора, които имат организирани отношения и активност в неформална среда – близкият кръг на неформалното общуване. Обикновено, когато допуснеш друг човек до себе си и започнете да споделяте отговорности, изведнъж, благодарение на доверието в него, започваш да ползваш вместо пет, десет стратегии за справяне. По този начин и чувството ти на  доверие към партньора и увереността ти по отношение на онова, с което имаш да се справяш във външния свят расте. Тогава имаш и спокойствието, че в периоди на прекъсване на външната ти активност, образно казано, има кой да кара влака. Само така имаш балансирано натоварване и почивка и по-лесно се справяш с всичко в целия житейски алгоритъм. А от гледна точка на здравето, хормоните на удоволствието са в най-добрите си нива и имунната ти система е в най-добрата си форма.

Точно толкова просто е, макар да звучи too good to be true